Посланието на едно цвете

То е също като нас, храни се и диша, но жадува тъй, без глас, да говори и да вижда. Но защо да вижда, казвам аз, как светът умира толкоз подло и защо да стене с тъжен глас, че завзето му е нещо родно. Завзето е от мръсен дим, от сгради и

То е също като нас,
храни се и диша,
но жадува тъй, без глас,
да говори и да вижда.

Но защо да вижда, казвам аз,
как светът умира толкоз подло
и защо да стене с тъжен глас,
че завзето му е нещо родно.

Завзето е от мръсен дим,
от сгради и машини,
те погубват зеления килим
и то скоро ще загине.

Но уви, дори и да говори,
никой няма да го чуе.
И защо ли, и защо ли
то така сега се моли...

И защо тъй плаче
с очите насълзени?
Може би да каже,
че животът е безценен! Автор: Александър Ненов